По-хубави сме, когато се усмихваме:)

Добро утро. Спите ли? Не. И аз. Станах рано. С приятното усещане за един нов ден. Това му е хубаво на утрото. Винаги имаш приятно усещане за нещо хубаво, което може би ще се случи точно днес. Усещане или надежда? Може би и двете. Разбира се, още с първите минути от новия ден това усещане може да се спука като розов детски балон. Достатъчна е една дума или поглед от домашните ви, за да се нацупите. И денят вече не е същият. А можеше да бъде, мислите си вие. Все още може. Бях на едно интервю за работа и шефът на фирмата, който го провеждаше, ми каза да се усмихвам по-често, защото съм по-хубава... Може би това ни е проблемът. Стараем се да изглеждаме сериозни, да бъдем сериозни. Уви, стегнатите лица и свитите устни не ни правят нито по-умни, нито по-големи професионалисти. А една усмивка може да стопли въздуха и да докара слънцето и в най-облачната душа. Животът е толкова по-лесен, когато наоколо има хора, които ти се усмихват, подкрепят, окуражават, вместо да те оглеждат с онова неприятно подсмихващо се чувство, с надсмешка, с мисълта, че са нещо повече от теб... Добро утро. Събудете душата си, усмихнете й се, позволете й да лети, да диша, да бъде щастлива. Това е тя, вашата душа. Защо държите да я изтезавате с чувство за вина, с мрачни подозрения, със самообвинения? Тя няма вина за пресолената супа, за ненамерената шапка, за недоволството на половинката ви, за липсата на разбиране у шефа ви... Тя е невинна, поне до доказване на противното. Цената на щастието ви е в една простичка усмивка. Една добронамерена мисъл. Едно приятно действие. Когато човек успее да се научи да живее първо за себе си, за своето щастие, разбира, че всъщност може да постигне мечтаното щастие и у дома, и в офиса, и с роднините. Знаете ли колко е красиво сега в парка? И колко приятно е да изпиеш чаша чай в приятна компания? Подарете си. Насладете се. Живейте. Защото животът е кратък и наистина не си струва да го прекарвате в опити да си докажете, че човекът до вас наистина ви обича, че наистина ви е верен, че наистина иска да бъде с вас, че работата ви наистина си струва нервите, че шефът ви наистина няма да намери по-добър служител от вас, че родителите ви наистина се гордеят с вас, че децата ви наистина ви уважават... Наистина има значение само едно - в края на деня, когато седнете уморени на дивана, да можете да си спомните с усмивка поне за едно нещо, случило ви се през деня. И да се почувствате щастливи и спокойни. Да заспите спокойни. За да се събудите щастливи, готови да се усмихнете на новото утро. Защото, когато се усмихвате, сте по-хубави:)

За новия морал и старите хора

Срещу думата "морал" в речника пише: "1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение." Т.е., когато казваме, че нямаме морал в политиката и в обществото като цяло, не сме прави. Защото система от правила има. Друг е въпросът, дали е правилна или не. Как изглежда новата система от правила? Правило 1: Работникът има едно единствено право, което е и негово задължение - да работи съвестно за своя работодател и да бъде благодарен за това, че някой осигурява хляб за него и семейството му. Но той няма право да недоволства, когато работодателят не му плаща навреме заработената заплата, няма право да протестира, когато работодателят му укрива данъци, осигурявайки го на по-малко, отколкото той взема (когато го вземе) в края на месеца, няма право да говори лошо за работодателя си, няма право да си взема отпуск, когато си реши, дори да има такъв, записан в договора му, както и да излиза в болнични, когато е болен, но веднага трябва да си пусне неплатен отпуск, когато работодателят го помоли любезно за това, за да подпомогне компанията, за която работи. Работникът няма право да не проявява разбиране за проблемите на своя работодател, но е абсолютно задължен да не занимава работодателя със своите дребни и незначителни грижи... Правило 2: Синдикати има, но те не трябва и не се занимават с проблемите на работниците, а защитават правата само и единствено на работодателите. Правило 3: Свободата на словото е заглавие на филм, в който участват силови фигури, големи капитали и невероятни интереси. Актьорите вземат гарантирани "Оскар"-и. Правило 4: Държавната администрация е затворена система, в която не е желателно да влизат обикновени граждани, които да искат някакви услуги, дори ако си платят за това. Администрацията е структура, в която работят образовани хора, които са толкова заети да се грижат за доброто функциониране на държавата, че нямат време да издават никакви удостоверения, но имат време да налагат глоби и да вземат подкупи, защото това и в полза на държавата - учи на морал :) Правило 5: Държавата няма нужда от по-висока раждаемост. Никой не очаква от българските жени да станат майки. Даже напротив. Държавата всячески се опитва да ги откаже от това тежко бреме - майчинството, защото може би вече има достатъчно многодетни гражданки, които източват системата за социолни помощи, или защото на иска да развалят фигурите си и да напускат добрите работодатели, за които работят съвестно и морално... Правило 6: Никой не държи младите хора да останат да живеят в България. Те могат да заминат, когато пожелаят, защото тези, които ще имат нужда от пенсии и нямат доходи от офшорки, имоти в чужбина и ренти, скоро ще умрат. И защото всички постове и позиции вече са заети... или се предават по наследство... Ако не ви харесват правилата, има безброй начини да отидете на място, където действат други. Поне това право все още ни е останало. Да се махнем.

Горска приказка

Гората. Пристъпваш под клоните на високите над 10 метра дървета и сянката им те поглъща. Тук си на чужда територия. Около теб жужат пчели, пъхат се целите в отворените сини камбанки, изпиват сладостта им и после отлитат с пълни коремчета към други уханни обитатели. Чува се страховитото бръмчене на стършелите и комарите. Ще трябва много да внимаваш с тях, както и с осите. По краката ти пъплят мравки, забързани към нещо важно, неуморни, изпълняващи сякащ план за следващите 50 години... Мравуняците им се извисяват на половин метър над земята и приличат на наблюдателни кули, от които най-вероятно внимателни и отговорни часови следят всяка твоя стъпка. Гората. Тук си просто гост. Натрапник. Трябва да внимаваш с милионите паяжини, които свързват дърветата като висящи мостове. Няма как да не разрушиш някой от тях, но все пак можеш да внимаваш. Иначе паяците със сигурност ще се ядосат. Лъчите на слънцето бавно проникват в този интересен свят, огряват го и добавят допълнителен цвят и блясък към и без това прелестната му премяна. Ухае на диви карамфили. А на полянките край дърветата мирише на мащерка, макар и вече прецъфтяла. И на жълт кантарион. Затвори очи и се заслушай. Тишината отстъпва място на шумовете, по-близки и по-далечни, които разказват истории. За тролове, горски духове и самодиви. Отпусни се. А после остави душата си да лети с пеперудите и калинките. Вдишай дълбоко от въздуха и се облегни на някой от церовете или благуните (вид дъб). Почувствай, че си жив. Без wi-fi, клаксони на автомобили, ругатни и изгорелите газове от автомобилите, без телевизионни новини, ужасяващи риалитита и рекламни блокове. Гората може да ти даде много повече.

Не губете любовта, защото сте загубили себе си

Периодът на влюбването е най-хубавият във всяка една връзка. Тогава животът ти се струва розов, поникват ти крила, носиш се над ежедневните грижи като над небе от пухкави облаци... Може би затова е хубаво човек винаги да бъде влюбен. Ако успеете да го постигнете с един и същ партньор ще бъде най-сладко. Но в днешния забързан свят, когато всичко е интернет и wi-fi, това си е доста трудно. Макар и не невъзможно. Когато жената избира партньор, в повечето случаи го прави завинаги. Т.е. дори да е с него само заради секса, тя знае защо е така. Пресметнала е всичко, което цени в него, всичко, което я дразни, преценила е дали той може да бъде съпруг и баща на децата й - един от ключовите фактори. Дали е достатъчно сериозен, грижовен, щедър. Скъпи мъже, жените обичат да бъдете щедри. Дори да не изхарчат всичко, което имате, и да са почти толкова пестеливи колкото вас, иска им се да знаят, че бихте дали повечко за прищевките им, да ги поглезите... Когато една жена избира мъж, независимо колко време ще бъде с него, тя го избира завинаги:)Тя свързва с него емоциите си, очакванията, градежите за бъдещето. С годините жените сякаш имат склонност да виждат партньора си като в криво огледало - дори да има бирено коремче и да е леко оплешивял и отпуснат, ние няма да спрем да го обичаме. Въпреки че си падаме по стегнати дупета и широки рамене. При мъжете обаче тези критерии са прекалено ясни и видими. Ако твоето стегнато дупе се превърне в поничка с дупка, ако гладките ти елегантни крака, се покрият с косми, ако ноктите ти са изрязани до дъно, вместо на тях да грее пъстър маникюр, ако у дома носиш развлечени стари дрехи, вместо секси къси роклички, ти скоро ще имаш проблем с партньора. Не, той не е повърхностен, сигурно и все още те обича. Но вече не те вижда такава, каквато те е видял на първата ви среща. И тъй като не може да те поправи така, както поправя контакта или пералнята, просто ще те замени. Дали на твое място ще се появи порно актриса, виртуален модел или реална виртуална кокетка, е въпрос на случайност. Ако не искаш това да се случи, се вземи в ръце. Веднага. Не отлагай нито за миг завръщането на онова чаровно момиче, което е говорило с часове по телефона за секс пози и красиви мъже, за книги, пътешествия, нови колекции... Намери своето женско аз. Помогни му да се възроди. Така любовта ти няма да се пресели в царството на онези загубени чувства, станали част от статистиката. Обичай. И го показвай. Изненадвай. Съблазнявай. Просто си спомни, че си жива, а не част от мебелировката на семейното ви жилище. Ще видиш, че отново ще започнат да се обръщат след теб на улицата, ще ти правят комплименти, дори ще ти подсвиркват, което не е много прилично, но е толкова приятно! И животът у дома ще се промени. Партньорът ти отново ще те забелязва. Казваме, че заради любовта сме готови да направим всичко, а ни се струва трудно да спрем да похапваме торта и кифлички, да влизаме във фитнеса за час, да изглеждаме добре. И не казвай на мъжа, че е спрял да те обича, преди да упрекнеш себе си за това, че си спряла да се обичаш, уважаваш и цениш! Няма да е честно. А периодът на влюбване след една 5, 7, 10-годишна възраст е нещо наистина невероятно. Защото познаваш човека до себе си и в същото време откриваш, че той е толкова различен от онова, което си спомняш и мислиш за него. Преоткриването, флиртът, сексът са невероятни. Защото любовта трае толкова, колкото поискаме самите ние. Не я губете само защото работейки неуморно, изплащайки кредити, мислейки за бъдещето, сте загубили себе си и сте забравили за настоящето.

Благодаря ти, дядо!

Той е силен. Мъж. Преди години мислех, че няма друг с толкова тежка ръка. Беше висок, работеше от сутрин до вечер - бригадир на тракторна бригада. Справяше се с живота някак спокойно, но и без да му дава право на коментар. Построил бе дом за семейството си. Дом, в който аз отивах с желание всяко лято. Дом, в който всеки дошъл можеше да усети любовта и грижата. Дом, в който ухаеше на топли курабийки, пържени картофки, сок от рози... Дом, в който срещнах първите трепети на любовта, опитах първата си цигара, споделях първите си тинейджърски трепети. Домът на моето на детство. На баба и дядо. Сега, когато баба я няма (почина преди повече от 15 години), домът е някак пуст и тих. Ароматът на вкусни манджички се е сменил с аромат на нафталин (с него гоним молците от китеници и одеала, натрупани от баба за мен, като чеиз), а високият силен мъж ме посреща, привел рамене, отслабнал, тъжен и сам. Целува ме за добре дошла, а ръката му трепери. Но погледът е това, което наистина ме сломява. Силата му за живот е отстъпила място на безсилието, наложено му от годините, болежките, разочарованията. Разочарованията на остаряването, което му се налага да изживее. Сам, на километри от любимите си хора, пазещ дома - албум от спомени, от набезите на нагли крадци. Единствената му радост е да чуе как входната врата се отваря. През деня сяда рано на пейката отвън и гледа минаващия край него град. Град, от който почти нищо вече не е останало. Защото, разбира се, няма работа. Град, в който младите хора се броят на пръсти, а старите остават все по-малко. Град, който живее само в събота - денят на пазара. Тогава и млади, и стари обличат новите си дрехи, за да ги разходят по чаршията, сядат по кафенетата, кацнали по дължината на централната улица, и обменят мисли, новини, спомени. Събират сили да доживеят до другата събота. Тук-там се чува английска реч от чужденците, решили да потърсят спокойствие и добри старини в една чужда, но евтина за тях държава. Те са истинска благословия за собствениците на магазини, защото съботното им пазаруване е достатъчно да покрият седмичните си липси. И дядо понякога излиза в събота. Когато някой от нас е там. За да изпие чаша бира. Това е наградата му за годините на усилен труд, бригадирстване, безсънните нощи по пътищата на страната. Но той не се оплаква. Въпреки сълзите, които се прокрадват в очите му, когато ни изпраща, не спира да бъде духовит и да се грижи за нас. Винаги, когато отида, има някоя изненада за мен. Казва, че ако той не събере лев-два за мен, кой друг ще го направи... Няма значение, че се лишава от храна, от лекарства. И съветва: "Ти сега като работиш, събирай си пари, не ги харчи за глупости. После като ти потрябват, ще имаш... Иначе откъде ще ги вземеш!" И изпраща поздрави на мъжа до мен. Моят дядо. Въпреки прегърбените рамене, той все още е основата на моето малко семейство. Благодаря ти, дядо. За хубавото детство, за радостите, за споделените мигове, за любовта, за това, че те има. Надявам се един ден, когато моите коси побелеят, а раменете ми бавно се попрегърбят под тежестта на годините, и аз да бъда нечия здрава основа.

Бъдете "тук" и "сега", "после" няма значение. Или 5 малки крачки към щастието

Години. Една след друга си отиват и всяка оставя върху нас своя отпечатък. Спомени, които след като избледнеят, ни се струват в повечето случаи приятни. Времето не е готово на компромиси. Взема онова, което му се полага, и нищо не може да го умилостиви. Значение има само това, което се случва сега... Обичайте тук и сега. Не оставяйте за после милите жестове, нежните думи, приятните изненади. Сега можете да имате всичко. После това може да се даде на друг. Не обмисляйте всяка стъпка. Следвайте сърцето си. Първият порив. Той е най-истинският. А когато поривите ви срещат безразличие, не се опитвайте да обичате на всяка цена. Любовта е дар, не мислостиня. Ако не я получавате като дар, няма смисъл да просите... Дори и да я получите, вкусът й няма да бъде сладък. Живейте тук и сега. Плановете са хубаво нещо, но ако пропуснете настоящия момент, те могат никога да не се превърнат в реалност. Сега направете онова, което толкова много искате да направите, но мислите, че не му е времето, прекалено скъпо е, не се чувствате уверени. Ако обичате да пътувате, пътувайте. Ако обичате да рисувате, купете си платно и хванете четката. Ако мечтаете да готвите като професионалист, запишете се на курс. Сега. После вече няма да има значение. Ако бракът ви не върви от години, разведете се. Работата е важна, но не е всичко. С годините човек разбира, че кариерата не е нещото, което кара душата да се чувства щастлива. Кариерата носи удовлетворение, дава ни средства, с които да живеем, определен социален статус. Но не ни дава онова чувство, което ни носи над земята като в безтегловност, не ни прави по-усмихнати, по-добри, по-щастливи. Никога не поставяйте работата си пред любовта и приятелството. Защото те са най-важни. Любовта към себе си, живота, семейството, човека до теб, към приятелите. Винаги намирайте време за тях, иначе и най-великата кариера няма да може да ви накара истински да се усмихнете. Споделяйте. Времето, любовта, мечтите, спечеленото. Няма по-сладка хапка от онази, която сме споделили с любим човек. Няма по-приятни мигове от споделените. И не спирайте да мечтаете. Мечтите не са празна работа. Бъдете "тук" и "сега", "после" няма значение.

Сутрешно настроение

Здравей, мое утро. Посрещам те с усмивка и с надежда за нещо хубаво, което ме чака зад ъгъла. Прегръщам те с мисълта за топлите лъчи на слънцето, които скоро ще целунат прозореца ми и ще влязат при мен, за да допием заедно кафето. Няма нужда да ти казвам какво крие душата ми, защото ти знаеш всичко. Сигурна съм, че нощта вече ти е докладвала своята хроника. Пък и какво значение имат думите, когато всеки жест, всяка стъпка говорят? Отварям прозореца и усещам как вятърът прокарва студени пръсти по кожата ми. Приятно е. И аз лекичко настръхвам. После вземам четка и правя първите щрихи. Бялото платно на деня се покрива с линии, потъва в цветове, приема форми. Отпивам от чашата с кафе и чакам да кажеш нещо, но ти мълчиш. Хубаво е, нали? Да бъдем заедно. Без уговорки и без условия. Само ти и аз. Последният щрих слага точка. Но това не е краят. Това е началото. На срещата ни с деня. Той не е като другите. Даже е много различен. Изпъстрен със стачки, протести и битки, с погледи, неприлични мисли, неназовани желания. И стъпки. По пътя към топлите думи и нежния допир. Следобедът е по-скучен от теб, скъпо утро. Но пък носи едно усещане за елегантната вечер. С нея можем да бъдем някак по-романтични. Даже палави. Да се скитаме по пъстрите улици с чаша в ръка и да се наслаждаваме на случайните срещи и отражения. Да се смеем заедно с ехото. Да обичаме. И да се отдадем на нощта. С наслада. Отпили от топлите устни на желанието и докоснали най-съкровените му фантазии... За да се срещнем отново на другия ден. Хубаво е...

Да откриеш щастието

Всеки човек иска да бъде щастлив. Прекарваме години в търсенето на щастието, а то всъщност винаги е било в нас. Щастието не са парите в банковата ви сметка. Ако искате да постигнете нещо, ще го постигнете независимо от баланса й. Парите ни карат да се чувстваме сигурни, но не и щастливи. Щастието е като опиум, който кара душата да полети към места, където никога не е била. Щастието ни прави и смели, и добри, и обичащи. Но то не може да бъде възпитано, купено, преподавано, научено. Щастието е вътре във всеки от нас. Щастието е усещането, че те има. Че си тук. Щастието е да се приемеш такъв, какъвто си, но и да дадеш всичко от себе си, за да станеш такъв, какъвто искаш да бъдеш. Щастието е усещането, че обичаш и си обичан. Мисълта за човека, чието докосване те кара да потреперваш. Спомените за моментите, в които сте били заедно. Мечтите за моментите, които искате да ви се случат. Щастието е доверие. В собствените ти сили. В хората, които обичаш. В приятелите, на които можеш да разчиташ. Щастието е способността да споделяш. Щастието е силата да бъдеш себе си, независимо от всичко, което ти се случва. Щастието е възможността да направиш нещо добро. Щастието е способността да даряваш без да очакваш обратна разписка. Щастието е сила, която те вдига на крака всеки път, когато нещо неприятно се изпречи на пътя ти. Щастието е победа на духа над страховете, съмненията, болката. Щастието е гориво. За сътворяване на чудеса. Щастието е онова, което можеш да прочетеш в очите ми, когато се вгледаш в тях. Онова, което те докосва, когато ръката ми те гали. Онова, което прегръщаш.

Мъжете мечтаят за това, което нямат, жените - за онова, което са загубили...

Любов. Невероятно чувство. От него започва всичко и пак там свършва. Любовта е като влака - или я чакаш, или си я изпуснал, или те е закарала на грешната гара. Но е хубаво чувство. Без нея животът определено няма да е същият. Без нея няма да има изкуство, престъпления, войни... Споделената любов е като цвете. Разцъфва, живее и после увяхва - когато смъртта ги раздели. Но тя днес е все по-рядко явление. Защитен вид. Другата любов, онази, в която все нещо не е както трябва, е много по-честа. Тя влиза и в новинарските хроники, и в сводката на съседките-клюкарки. Украсена и със скандали, пламенни обяснения, изневери, завои в ляво или в дясно. Защо ли? Защото мъжете винаги търсят това, което нямат, а жените страдат по онова, което са загубили. Вместо да се наслаждават на мига, те ровят, копаят, нараняват. Вместо да се разделят като нормални хора, те живуркат заедно, докато той постоянно виси в нета и си пише с мацки на по 20-30 години, а тя постоянно е на диета, но вместо да отиде на фитнес се вижда с приятелки на бира, за да го оплюе. Все по-често чувам от жените, че в България няма мъже, а хленчещи момчета, които искат да изглеждат добре, да карат хубави коли, да имат готини мацки и в същото време някой да плаща сметките и да ги отглежда. Ако този някой не е майка им, сигурно ще бъде жена им. За един определен момент, преди настъпването на осъзнаването й да е настъпило и тя да ги е изритала от общото семейно гнездо. Все по-често чувам от мъжете, че българските жени били досадни, дебели и зли - не им позволявали да си пият биричка с приятели, да се виждат с готини мацки и да се излежават у дома пред телевизора, носели размъкнати дрехи и не си давали зор да изглеждат добре. Няма шанс тези две групи да се срещнат по средата. Никакъв. Явно ще трябва да си внасяме - мъже и жени, или пък да се изнасяме. Ако не искаме да изчезнем напълно. Вие сещате ли се за друг вариант? Иначе любовта е най-невероятното нещо, което бог е дал на хората.

Любов по време на пролет

Обичам пролетта. Тя събужда заспалата ми през зимата душа. Кара я да си свирука заедно с птичето, кацнало на дървото срещу прозореца ми, усмихва й се и ухае на красиви нарциси, лалета и люляк. Обичам пролетта, защото когато дърветата разлистят клони, душата ми разтваря криле и полита. За да срещне любовта. А трябва да ви призная, че няма нищо по-красиво от любов по време на пролет. Нежна, мила, съзидателна. И тази пролет дойде. И събуди душата ми, която през последните няколко години се намираше като в будна кома - заспала, но с отворени очи, които следяха как сезоните се сменят без да могат да ги последват... Тази пролет обаче е различна. Усещате ли я? Тя шепне в ухото ви. Гали ви с венчелистчета. Понася ви над земята и ви подарява небето. Тази пролет бе моята пролет. Отдавна чакана. Отдавна сънувана. Чувството на неудовлетвореност и тъга ме напусна и лицето ми бе озарено от щастие. Споделено с цялото земно кълбо. С всяко малко цъфнало великденче, с всеки жълт храст, с всяка птица, прелетяла над главата ми. Обичам пролетта. И тя ме обича. Няма нищо по-хубаво да се чувстваш обичан по време на пролет. Може да ви звучи изтъркано, но животът наистина е хубав. Дори в онези моменти, в които се чувствате изоставени, самотни, обидени. Дори тогава животът прави всичко възможно да ви покаже своите чудеса и да ви накара да ги пожелаете. Желанието е първата стъпка към пролетта. Обичам пролетта. Желая я. И се чувствам желана. Благодаря ти. Сякаш съм чакала точно теб. Сякаш само и единствено ти би могъл да пуснеш пеперудите в стомаха ми и да озариш лицето ми. С целувки. Обичам пролетта. Обичайте я и вие. Защото любовта ще ви донесе любов. А без нея нищо в този живот няма смисъл. Любовта ни съхранява, кара ни да мечтаем, да копнеем, да летим. Любовта придава смисъл на дните ни, изпълва нощите ни със спокойствие и нежност, позволява ни да се чувстваме нужни и важни. Обичам пролетта. Усещам нежния й дъх върху кожата си. Усещам.

Ти и аз

Лесно е. Да погледнеш в очите ми. После да отвърнеш очи към сърцето си. И ако там намериш същото, да останеш... Лесно е. Да бъдеш откровен. Да не криеш мисли. Лесно е. Да бъдеш до мен. Или не ти е? Трудно е. Да обичам сега. Но полагам усилия. Въпросът е докога? Май не искам да зная...