За Азис и различните

Държавата ни ври и кипи. Обсъждаме песен, в която една доказала се сериозна актриса - Цветана Манева, е взела участие в клип на Азис. Кой е Азис? Известен певец в жанр, наричан чалга или поп-фолк.И всичко това на фона на високата ни безработица, безбожната инфлация, ниската грамотност. Обществото се вълнува. От чалгата. Толкова много се вълнува, че се притесних да не би сега да вземат и да застанат пред прозорците на Манева в знак на протест. И да започнат едни гладни стачки.

Обществото ни е възмутено. Но не от ниските пенсии и социални придобивки, не от предстоящото поскъпване на тока и парното, не от липсата на студенти в университетите или от "изтичането на мозъци" към онази, различната Европа. А от една песен. Хубава, лоша, това е просто песен. Можете просто да врътнете копчето и никога да не я чуете. Ако сте толкова възмутени и против. Но няма как да си върнете заплата или пенсията, защото не ви стигат, нали?

И какво като е застанала пред камерата Цветана Манева? Колко от вас са я гледали в театъра? Да, от вас, тези, които сега я критикувате, че е паднала толкова ниско? Колко от вас са завели детето си на опера, театър, концерт? Не на кино с пуканки. А на концерт. А на изложба? Колко от вас възпитават наследниците си да обичат изкуството? Или си пиете ракията, докато от радиото звучи Азис, но някак сте твърде елитарни, за да позволите на Цветана Манева да участва в негов проект?

Животът минава покрай нас, докато ние хабим енергията си да критикуваме този или онзи за нещо, което е направил. Вместо ние самите да направим нещо. С двете си ръце.
Държавата ни е затънала в блатото на недоимъка, но ние не намираме нито желание, нито въображение да направим нещо. Като да изразим несъгласието си с нещата, които се случват. Важните неща.

Що се отнася до Азис - живеем в свободна, поне на думи, държава. Всеки може да прави каквото си иска. Както си иска. Не само всеки творец, но и всеки човек.

Аз лично бих посъветвала родните звезди, когато искат да си направят пр, свързан със социален проект, да проявят повече лично участие. Т.е. да покажат съпричастност във времето. Не само в момента, в който се снима клип или се пише, че еди коя си звезда подкрепила някаква кампания. Ама с какво я е подкрепила? С името си? Кампаниите имат смисъл, когато даваме личен пример и имаме лично участие. Погледнете как го правят световните звезди. Като си решил да правиш клип за различните, като си решил да заявиш позиция, ами направи нещо реално преди това. Например, помогни за построяването на рампа, подай ръка на дете в неравностойно положение, а после изпей своята песен и кажи - ето, аз направих това, защото те са като нас. Това е посланието на постъпката ми. Иначе думите са прекрасни. Жестовете също. И са лични. И е глупаво да ги коментираме. Особено, когато ние самите не сме направили нищо.