По-хубави сме, когато се усмихваме:)

Добро утро. Спите ли? Не. И аз. Станах рано. С приятното усещане за един нов ден. Това му е хубаво на утрото. Винаги имаш приятно усещане за нещо хубаво, което може би ще се случи точно днес. Усещане или надежда? Може би и двете. Разбира се, още с първите минути от новия ден това усещане може да се спука като розов детски балон. Достатъчна е една дума или поглед от домашните ви, за да се нацупите. И денят вече не е същият. А можеше да бъде, мислите си вие. Все още може. Бях на едно интервю за работа и шефът на фирмата, който го провеждаше, ми каза да се усмихвам по-често, защото съм по-хубава... Може би това ни е проблемът. Стараем се да изглеждаме сериозни, да бъдем сериозни. Уви, стегнатите лица и свитите устни не ни правят нито по-умни, нито по-големи професионалисти. А една усмивка може да стопли въздуха и да докара слънцето и в най-облачната душа. Животът е толкова по-лесен, когато наоколо има хора, които ти се усмихват, подкрепят, окуражават, вместо да те оглеждат с онова неприятно подсмихващо се чувство, с надсмешка, с мисълта, че са нещо повече от теб... Добро утро. Събудете душата си, усмихнете й се, позволете й да лети, да диша, да бъде щастлива. Това е тя, вашата душа. Защо държите да я изтезавате с чувство за вина, с мрачни подозрения, със самообвинения? Тя няма вина за пресолената супа, за ненамерената шапка, за недоволството на половинката ви, за липсата на разбиране у шефа ви... Тя е невинна, поне до доказване на противното. Цената на щастието ви е в една простичка усмивка. Една добронамерена мисъл. Едно приятно действие. Когато човек успее да се научи да живее първо за себе си, за своето щастие, разбира, че всъщност може да постигне мечтаното щастие и у дома, и в офиса, и с роднините. Знаете ли колко е красиво сега в парка? И колко приятно е да изпиеш чаша чай в приятна компания? Подарете си. Насладете се. Живейте. Защото животът е кратък и наистина не си струва да го прекарвате в опити да си докажете, че човекът до вас наистина ви обича, че наистина ви е верен, че наистина иска да бъде с вас, че работата ви наистина си струва нервите, че шефът ви наистина няма да намери по-добър служител от вас, че родителите ви наистина се гордеят с вас, че децата ви наистина ви уважават... Наистина има значение само едно - в края на деня, когато седнете уморени на дивана, да можете да си спомните с усмивка поне за едно нещо, случило ви се през деня. И да се почувствате щастливи и спокойни. Да заспите спокойни. За да се събудите щастливи, готови да се усмихнете на новото утро. Защото, когато се усмихвате, сте по-хубави:)

За новия морал и старите хора

Срещу думата "морал" в речника пише: "1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение." Т.е., когато казваме, че нямаме морал в политиката и в обществото като цяло, не сме прави. Защото система от правила има. Друг е въпросът, дали е правилна или не. Как изглежда новата система от правила? Правило 1: Работникът има едно единствено право, което е и негово задължение - да работи съвестно за своя работодател и да бъде благодарен за това, че някой осигурява хляб за него и семейството му. Но той няма право да недоволства, когато работодателят не му плаща навреме заработената заплата, няма право да протестира, когато работодателят му укрива данъци, осигурявайки го на по-малко, отколкото той взема (когато го вземе) в края на месеца, няма право да говори лошо за работодателя си, няма право да си взема отпуск, когато си реши, дори да има такъв, записан в договора му, както и да излиза в болнични, когато е болен, но веднага трябва да си пусне неплатен отпуск, когато работодателят го помоли любезно за това, за да подпомогне компанията, за която работи. Работникът няма право да не проявява разбиране за проблемите на своя работодател, но е абсолютно задължен да не занимава работодателя със своите дребни и незначителни грижи... Правило 2: Синдикати има, но те не трябва и не се занимават с проблемите на работниците, а защитават правата само и единствено на работодателите. Правило 3: Свободата на словото е заглавие на филм, в който участват силови фигури, големи капитали и невероятни интереси. Актьорите вземат гарантирани "Оскар"-и. Правило 4: Държавната администрация е затворена система, в която не е желателно да влизат обикновени граждани, които да искат някакви услуги, дори ако си платят за това. Администрацията е структура, в която работят образовани хора, които са толкова заети да се грижат за доброто функциониране на държавата, че нямат време да издават никакви удостоверения, но имат време да налагат глоби и да вземат подкупи, защото това и в полза на държавата - учи на морал :) Правило 5: Държавата няма нужда от по-висока раждаемост. Никой не очаква от българските жени да станат майки. Даже напротив. Държавата всячески се опитва да ги откаже от това тежко бреме - майчинството, защото може би вече има достатъчно многодетни гражданки, които източват системата за социолни помощи, или защото на иска да развалят фигурите си и да напускат добрите работодатели, за които работят съвестно и морално... Правило 6: Никой не държи младите хора да останат да живеят в България. Те могат да заминат, когато пожелаят, защото тези, които ще имат нужда от пенсии и нямат доходи от офшорки, имоти в чужбина и ренти, скоро ще умрат. И защото всички постове и позиции вече са заети... или се предават по наследство... Ако не ви харесват правилата, има безброй начини да отидете на място, където действат други. Поне това право все още ни е останало. Да се махнем.