Не губете любовта, защото сте загубили себе си

Периодът на влюбването е най-хубавият във всяка една връзка. Тогава животът ти се струва розов, поникват ти крила, носиш се над ежедневните грижи като над небе от пухкави облаци... Може би затова е хубаво човек винаги да бъде влюбен. Ако успеете да го постигнете с един и същ партньор ще бъде най-сладко. Но в днешния забързан свят, когато всичко е интернет и wi-fi, това си е доста трудно. Макар и не невъзможно. Когато жената избира партньор, в повечето случаи го прави завинаги. Т.е. дори да е с него само заради секса, тя знае защо е така. Пресметнала е всичко, което цени в него, всичко, което я дразни, преценила е дали той може да бъде съпруг и баща на децата й - един от ключовите фактори. Дали е достатъчно сериозен, грижовен, щедър. Скъпи мъже, жените обичат да бъдете щедри. Дори да не изхарчат всичко, което имате, и да са почти толкова пестеливи колкото вас, иска им се да знаят, че бихте дали повечко за прищевките им, да ги поглезите... Когато една жена избира мъж, независимо колко време ще бъде с него, тя го избира завинаги:)Тя свързва с него емоциите си, очакванията, градежите за бъдещето. С годините жените сякаш имат склонност да виждат партньора си като в криво огледало - дори да има бирено коремче и да е леко оплешивял и отпуснат, ние няма да спрем да го обичаме. Въпреки че си падаме по стегнати дупета и широки рамене. При мъжете обаче тези критерии са прекалено ясни и видими. Ако твоето стегнато дупе се превърне в поничка с дупка, ако гладките ти елегантни крака, се покрият с косми, ако ноктите ти са изрязани до дъно, вместо на тях да грее пъстър маникюр, ако у дома носиш развлечени стари дрехи, вместо секси къси роклички, ти скоро ще имаш проблем с партньора. Не, той не е повърхностен, сигурно и все още те обича. Но вече не те вижда такава, каквато те е видял на първата ви среща. И тъй като не може да те поправи така, както поправя контакта или пералнята, просто ще те замени. Дали на твое място ще се появи порно актриса, виртуален модел или реална виртуална кокетка, е въпрос на случайност. Ако не искаш това да се случи, се вземи в ръце. Веднага. Не отлагай нито за миг завръщането на онова чаровно момиче, което е говорило с часове по телефона за секс пози и красиви мъже, за книги, пътешествия, нови колекции... Намери своето женско аз. Помогни му да се възроди. Така любовта ти няма да се пресели в царството на онези загубени чувства, станали част от статистиката. Обичай. И го показвай. Изненадвай. Съблазнявай. Просто си спомни, че си жива, а не част от мебелировката на семейното ви жилище. Ще видиш, че отново ще започнат да се обръщат след теб на улицата, ще ти правят комплименти, дори ще ти подсвиркват, което не е много прилично, но е толкова приятно! И животът у дома ще се промени. Партньорът ти отново ще те забелязва. Казваме, че заради любовта сме готови да направим всичко, а ни се струва трудно да спрем да похапваме торта и кифлички, да влизаме във фитнеса за час, да изглеждаме добре. И не казвай на мъжа, че е спрял да те обича, преди да упрекнеш себе си за това, че си спряла да се обичаш, уважаваш и цениш! Няма да е честно. А периодът на влюбване след една 5, 7, 10-годишна възраст е нещо наистина невероятно. Защото познаваш човека до себе си и в същото време откриваш, че той е толкова различен от онова, което си спомняш и мислиш за него. Преоткриването, флиртът, сексът са невероятни. Защото любовта трае толкова, колкото поискаме самите ние. Не я губете само защото работейки неуморно, изплащайки кредити, мислейки за бъдещето, сте загубили себе си и сте забравили за настоящето.

Благодаря ти, дядо!

Той е силен. Мъж. Преди години мислех, че няма друг с толкова тежка ръка. Беше висок, работеше от сутрин до вечер - бригадир на тракторна бригада. Справяше се с живота някак спокойно, но и без да му дава право на коментар. Построил бе дом за семейството си. Дом, в който аз отивах с желание всяко лято. Дом, в който всеки дошъл можеше да усети любовта и грижата. Дом, в който ухаеше на топли курабийки, пържени картофки, сок от рози... Дом, в който срещнах първите трепети на любовта, опитах първата си цигара, споделях първите си тинейджърски трепети. Домът на моето на детство. На баба и дядо. Сега, когато баба я няма (почина преди повече от 15 години), домът е някак пуст и тих. Ароматът на вкусни манджички се е сменил с аромат на нафталин (с него гоним молците от китеници и одеала, натрупани от баба за мен, като чеиз), а високият силен мъж ме посреща, привел рамене, отслабнал, тъжен и сам. Целува ме за добре дошла, а ръката му трепери. Но погледът е това, което наистина ме сломява. Силата му за живот е отстъпила място на безсилието, наложено му от годините, болежките, разочарованията. Разочарованията на остаряването, което му се налага да изживее. Сам, на километри от любимите си хора, пазещ дома - албум от спомени, от набезите на нагли крадци. Единствената му радост е да чуе как входната врата се отваря. През деня сяда рано на пейката отвън и гледа минаващия край него град. Град, от който почти нищо вече не е останало. Защото, разбира се, няма работа. Град, в който младите хора се броят на пръсти, а старите остават все по-малко. Град, който живее само в събота - денят на пазара. Тогава и млади, и стари обличат новите си дрехи, за да ги разходят по чаршията, сядат по кафенетата, кацнали по дължината на централната улица, и обменят мисли, новини, спомени. Събират сили да доживеят до другата събота. Тук-там се чува английска реч от чужденците, решили да потърсят спокойствие и добри старини в една чужда, но евтина за тях държава. Те са истинска благословия за собствениците на магазини, защото съботното им пазаруване е достатъчно да покрият седмичните си липси. И дядо понякога излиза в събота. Когато някой от нас е там. За да изпие чаша бира. Това е наградата му за годините на усилен труд, бригадирстване, безсънните нощи по пътищата на страната. Но той не се оплаква. Въпреки сълзите, които се прокрадват в очите му, когато ни изпраща, не спира да бъде духовит и да се грижи за нас. Винаги, когато отида, има някоя изненада за мен. Казва, че ако той не събере лев-два за мен, кой друг ще го направи... Няма значение, че се лишава от храна, от лекарства. И съветва: "Ти сега като работиш, събирай си пари, не ги харчи за глупости. После като ти потрябват, ще имаш... Иначе откъде ще ги вземеш!" И изпраща поздрави на мъжа до мен. Моят дядо. Въпреки прегърбените рамене, той все още е основата на моето малко семейство. Благодаря ти, дядо. За хубавото детство, за радостите, за споделените мигове, за любовта, за това, че те има. Надявам се един ден, когато моите коси побелеят, а раменете ми бавно се попрегърбят под тежестта на годините, и аз да бъда нечия здрава основа.

Бъдете "тук" и "сега", "после" няма значение. Или 5 малки крачки към щастието

Години. Една след друга си отиват и всяка оставя върху нас своя отпечатък. Спомени, които след като избледнеят, ни се струват в повечето случаи приятни. Времето не е готово на компромиси. Взема онова, което му се полага, и нищо не може да го умилостиви. Значение има само това, което се случва сега... Обичайте тук и сега. Не оставяйте за после милите жестове, нежните думи, приятните изненади. Сега можете да имате всичко. После това може да се даде на друг. Не обмисляйте всяка стъпка. Следвайте сърцето си. Първият порив. Той е най-истинският. А когато поривите ви срещат безразличие, не се опитвайте да обичате на всяка цена. Любовта е дар, не мислостиня. Ако не я получавате като дар, няма смисъл да просите... Дори и да я получите, вкусът й няма да бъде сладък. Живейте тук и сега. Плановете са хубаво нещо, но ако пропуснете настоящия момент, те могат никога да не се превърнат в реалност. Сега направете онова, което толкова много искате да направите, но мислите, че не му е времето, прекалено скъпо е, не се чувствате уверени. Ако обичате да пътувате, пътувайте. Ако обичате да рисувате, купете си платно и хванете четката. Ако мечтаете да готвите като професионалист, запишете се на курс. Сега. После вече няма да има значение. Ако бракът ви не върви от години, разведете се. Работата е важна, но не е всичко. С годините човек разбира, че кариерата не е нещото, което кара душата да се чувства щастлива. Кариерата носи удовлетворение, дава ни средства, с които да живеем, определен социален статус. Но не ни дава онова чувство, което ни носи над земята като в безтегловност, не ни прави по-усмихнати, по-добри, по-щастливи. Никога не поставяйте работата си пред любовта и приятелството. Защото те са най-важни. Любовта към себе си, живота, семейството, човека до теб, към приятелите. Винаги намирайте време за тях, иначе и най-великата кариера няма да може да ви накара истински да се усмихнете. Споделяйте. Времето, любовта, мечтите, спечеленото. Няма по-сладка хапка от онази, която сме споделили с любим човек. Няма по-приятни мигове от споделените. И не спирайте да мечтаете. Мечтите не са празна работа. Бъдете "тук" и "сега", "после" няма значение.

Сутрешно настроение

Здравей, мое утро. Посрещам те с усмивка и с надежда за нещо хубаво, което ме чака зад ъгъла. Прегръщам те с мисълта за топлите лъчи на слънцето, които скоро ще целунат прозореца ми и ще влязат при мен, за да допием заедно кафето. Няма нужда да ти казвам какво крие душата ми, защото ти знаеш всичко. Сигурна съм, че нощта вече ти е докладвала своята хроника. Пък и какво значение имат думите, когато всеки жест, всяка стъпка говорят? Отварям прозореца и усещам как вятърът прокарва студени пръсти по кожата ми. Приятно е. И аз лекичко настръхвам. После вземам четка и правя първите щрихи. Бялото платно на деня се покрива с линии, потъва в цветове, приема форми. Отпивам от чашата с кафе и чакам да кажеш нещо, но ти мълчиш. Хубаво е, нали? Да бъдем заедно. Без уговорки и без условия. Само ти и аз. Последният щрих слага точка. Но това не е краят. Това е началото. На срещата ни с деня. Той не е като другите. Даже е много различен. Изпъстрен със стачки, протести и битки, с погледи, неприлични мисли, неназовани желания. И стъпки. По пътя към топлите думи и нежния допир. Следобедът е по-скучен от теб, скъпо утро. Но пък носи едно усещане за елегантната вечер. С нея можем да бъдем някак по-романтични. Даже палави. Да се скитаме по пъстрите улици с чаша в ръка и да се наслаждаваме на случайните срещи и отражения. Да се смеем заедно с ехото. Да обичаме. И да се отдадем на нощта. С наслада. Отпили от топлите устни на желанието и докоснали най-съкровените му фантазии... За да се срещнем отново на другия ден. Хубаво е...

Да откриеш щастието

Всеки човек иска да бъде щастлив. Прекарваме години в търсенето на щастието, а то всъщност винаги е било в нас. Щастието не са парите в банковата ви сметка. Ако искате да постигнете нещо, ще го постигнете независимо от баланса й. Парите ни карат да се чувстваме сигурни, но не и щастливи. Щастието е като опиум, който кара душата да полети към места, където никога не е била. Щастието ни прави и смели, и добри, и обичащи. Но то не може да бъде възпитано, купено, преподавано, научено. Щастието е вътре във всеки от нас. Щастието е усещането, че те има. Че си тук. Щастието е да се приемеш такъв, какъвто си, но и да дадеш всичко от себе си, за да станеш такъв, какъвто искаш да бъдеш. Щастието е усещането, че обичаш и си обичан. Мисълта за човека, чието докосване те кара да потреперваш. Спомените за моментите, в които сте били заедно. Мечтите за моментите, които искате да ви се случат. Щастието е доверие. В собствените ти сили. В хората, които обичаш. В приятелите, на които можеш да разчиташ. Щастието е способността да споделяш. Щастието е силата да бъдеш себе си, независимо от всичко, което ти се случва. Щастието е възможността да направиш нещо добро. Щастието е способността да даряваш без да очакваш обратна разписка. Щастието е сила, която те вдига на крака всеки път, когато нещо неприятно се изпречи на пътя ти. Щастието е победа на духа над страховете, съмненията, болката. Щастието е гориво. За сътворяване на чудеса. Щастието е онова, което можеш да прочетеш в очите ми, когато се вгледаш в тях. Онова, което те докосва, когато ръката ми те гали. Онова, което прегръщаш.