Искам да ти кажа

Размисли в полунощ

Нощ. Първа. Без теб. Някак пусто е. Сякаш някой е взел половината от мен. И през втората беше така. Третата не направи изключение. А мислех, че мога да те изтръгна от живота си и да тръгна по нов път. Мислех, че всичко вече е без значение. А сега дните минават лесно и неусетно, защото някъде дълбоко в себе си знам, че ще си дойдеш. Странно нещо е животът. Привързаността. Въпреки несигурността и ревността, въпреки усилията да върна старата искра, пак не мога да плюя на онова, което е останало. Фойерверките отдавна не са така цветни. Но всяка нощ осветяват пътя ми към спокойния сън. Желанието за нещо ново обаче все още е тук. Дали бих направила следваща стъпка? Един 24-годишен младеж ми написа, че съм "много сладка" и "много ме харесва". Казах му, че съм малко голяма за него, а той нахакано ми отговори, че си търсел по-възрастна от него жена. Едно десетилетие не е малко, опитах се да го вразумя аз. Но не се получи... Това ми хареса, няма да крия. И сега разбирам, защо възрастните жени с възможности си хващат млади мъже. Вълнуващо е. И вдъхновяващо. Събуждащо. И много окуражаващо. Дали трае дълго? Дали да проверя? От колко години сме заедно, скъпи? Повече от 7. Поредната криза. Подплатена от моите излишни килограми и твоят неинтерес. Или по-скоро от твоя интерес към други, предполагам по-вълнуващи жени в социалните мрежи. Странно. Помъдряла съм. И пораснала. Няма ги скандалите, нито драматичната реакция, която би последвала, ако това се бе случило преди няколко години. Вярно, поревнувах малко, но бързо минах на друга вълна - да продължа напред. Дали това "напред" означава по-млад мъж? Обожаващ... Влюбен... Или по-възрастен? Разбиращ. Присъстващ. Даващ. Какво би могло да се случи? Какво ще се случи? Краят ще бъде интересен. Дори за мен. Една от страните по делото:) В едно обаче съм сигурна. Каквото и да се случи, ще го приема с увереност, че следващият миг ще е много по-хубав от настоящия!