Жалко е, че няма кой... Жалко е, че все е "свой"

Не знам вие за кого и за какво гласувахте... Не знам и аз за какво... Искаше ми се нещо да се промени. Не ми се иска да продължим да бъдем град на милионите коли, паркирали нахално върху тротоарите. Не ми се иска да бъдем град на милионите нови сгради, никнещи като гъби след дъжд без план и мисъл за инфраструктура. Не ми се иска да бъдем град на подкупи, безхаберие, разхищение. Не ми се иска да продължим да газим калта, да отскачаме при всяка хлътнала плочка, да мръзнем през зимата в трамвая, а при 20 градуса да се пържим като мекици в олио.

Не ми се иска.

Но както се пееше в една песен на често оплювания Слави Трифонов - "Ала няма кой...".

Често извън София хората се изнервят и коментират, че "София не е България". О, да. София е България. Мини модел на всичко пошло, безнаказано, скъпо и безнравствено.

София е като голямото братче, което показва магариите си на всички по-малки и те с удоволствие ги следват и повтарят. София се превърна в една задушена от дим и строежи столица, в която всичко е позволено, ако имаш пари. Гола, нахална и съвсем не млада.

Град, в който не ти се живее. Град, който съвсем скоро ще стигне не само до "полите на Витоша", както рекламират новите луксозни комплекси, а до самия Черни връх. Да вземат да сложат отгоре един небостъргач и да се свършва.

С Филип си купуваме пуканки всеки път от една и съща жена. Циганка. Но супер приятна и чиста, която обича да глези редовните си клиенти. Често се заговаряме. Преди време ми сподели, че я гонят от парка, защото другите са хора на районния кмет. Тя си е платила за мястото, за бизнеса, има си разрешително. Но няма право да е там. Защото е никоя. Според хората в общината. Посъветвали я да излиза да продава след 17,00 часа. За да не пречи на онези, които явно са по-симпатични на управляващите. Или са по-платежоспособни.

Вчера пак се видяхме. Разказа ми, че има леля в Швейцария. Пратила й маратонки. Вече пета година ги носи и нямат скъсване. А били почти без пари. Не като тия, които продават тука...

Имала роднини и в Германия, и в Англия... Замислила се дали и тя да не отиде при тях. "Какво да правя тук? Внучката е пълна отличничка, само шестици има по английски. А образованието е скъпо. Казвам на сина да се хваща и да отива да работи навън. Аз миналата година три месеца работих в Чехия и си изплатих парното, бях го закъсала..."

Та се замислих вчера за какво гласувам. И си отговорих. Гласувам, за да съм спокойна, че все пак съм направила избор. А след години ще направя всичко възможно Филип да гласува някъде другаде. И да има реален избор.

"Ох, миличка, тук си е най-хубаво. Като си дойдат другите, знаеш ли как се радват, че са в България?", казва ми лелята с пуканките...

Знам. И аз я обичам България. Но любовта си е любов, а сиренето и хлябът са с пари. Нали? Жалко е, че няма кой... Жалко е, че все е "свой".