Мъжете мечтаят за това, което нямат, жените - за онова, което са загубили...

Любов. Невероятно чувство. От него започва всичко и пак там свършва. Любовта е като влака - или я чакаш, или си я изпуснал, или те е закарала на грешната гара. Но е хубаво чувство. Без нея животът определено няма да е същият. Без нея няма да има изкуство, престъпления, войни... Споделената любов е като цвете. Разцъфва, живее и после увяхва - когато смъртта ги раздели. Но тя днес е все по-рядко явление. Защитен вид. Другата любов, онази, в която все нещо не е както трябва, е много по-честа. Тя влиза и в новинарските хроники, и в сводката на съседките-клюкарки. Украсена и със скандали, пламенни обяснения, изневери, завои в ляво или в дясно. Защо ли? Защото мъжете винаги търсят това, което нямат, а жените страдат по онова, което са загубили. Вместо да се наслаждават на мига, те ровят, копаят, нараняват. Вместо да се разделят като нормални хора, те живуркат заедно, докато той постоянно виси в нета и си пише с мацки на по 20-30 години, а тя постоянно е на диета, но вместо да отиде на фитнес се вижда с приятелки на бира, за да го оплюе. Все по-често чувам от жените, че в България няма мъже, а хленчещи момчета, които искат да изглеждат добре, да карат хубави коли, да имат готини мацки и в същото време някой да плаща сметките и да ги отглежда. Ако този някой не е майка им, сигурно ще бъде жена им. За един определен момент, преди настъпването на осъзнаването й да е настъпило и тя да ги е изритала от общото семейно гнездо. Все по-често чувам от мъжете, че българските жени били досадни, дебели и зли - не им позволявали да си пият биричка с приятели, да се виждат с готини мацки и да се излежават у дома пред телевизора, носели размъкнати дрехи и не си давали зор да изглеждат добре. Няма шанс тези две групи да се срещнат по средата. Никакъв. Явно ще трябва да си внасяме - мъже и жени, или пък да се изнасяме. Ако не искаме да изчезнем напълно. Вие сещате ли се за друг вариант? Иначе любовта е най-невероятното нещо, което бог е дал на хората.