Обичам пролетта. Тя събужда заспалата ми през зимата душа. Кара я да си свирука заедно с птичето, кацнало на дървото срещу прозореца ми, усмихва й се и ухае на красиви нарциси, лалета и люляк.
Обичам пролетта, защото когато дърветата разлистят клони, душата ми разтваря криле и полита. За да срещне любовта. А трябва да ви призная, че няма нищо по-красиво от любов по време на пролет. Нежна, мила, съзидателна.
И тази пролет дойде. И събуди душата ми, която през последните няколко години се намираше като в будна кома - заспала, но с отворени очи, които следяха как сезоните се сменят без да могат да ги последват... Тази пролет обаче е различна. Усещате ли я? Тя шепне в ухото ви. Гали ви с венчелистчета. Понася ви над земята и ви подарява небето. Тази пролет бе моята пролет. Отдавна чакана. Отдавна сънувана.
Чувството на неудовлетвореност и тъга ме напусна и лицето ми бе озарено от щастие. Споделено с цялото земно кълбо. С всяко малко цъфнало великденче, с всеки жълт храст, с всяка птица, прелетяла над главата ми.
Обичам пролетта. И тя ме обича. Няма нищо по-хубаво да се чувстваш обичан по време на пролет. Може да ви звучи изтъркано, но животът наистина е хубав. Дори в онези моменти, в които се чувствате изоставени, самотни, обидени. Дори тогава животът прави всичко възможно да ви покаже своите чудеса и да ви накара да ги пожелаете. Желанието е първата стъпка към пролетта.
Обичам пролетта. Желая я. И се чувствам желана. Благодаря ти. Сякаш съм чакала точно теб. Сякаш само и единствено ти би могъл да пуснеш пеперудите в стомаха ми и да озариш лицето ми. С целувки.
Обичам пролетта. Обичайте я и вие. Защото любовта ще ви донесе любов. А без нея нищо в този живот няма смисъл. Любовта ни съхранява, кара ни да мечтаем, да копнеем, да летим. Любовта придава смисъл на дните ни, изпълва нощите ни със спокойствие и нежност, позволява ни да се чувстваме нужни и важни.
Обичам пролетта. Усещам нежния й дъх върху кожата си. Усещам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар