Наскоро четох, че вече има заболяване "пристрастяване към социалните мрежи". Специалистите казват, че е много вредно вместо да живеем реално, да се чувстваме като герои в сериал, киснейки от сутрин до вечер в мрежата. Казват, че социалните медии са развалили не едно или две семейства. Сигурно е така. Но защо не осъзнаем, че всичко е въпрос на избор. Личен и осъзнат. Да, фейсбук може да те погълне като тъмен океан, смилайки собственото ти аз, но може и да ти даде подкрепа в момента, в който ти е необходима. Подкрепа от хора, сравнително непознати, но имащи чувството, че са близки до твоите разбирания и мисли, които неведнъж си поствал по страниците. Фейсбук може да те зареди позитивно, когато настроението ти е паднало далеч под нивото на река Дунав, а около теб няма близък човек, на чието рамо да поплачеш. Странна и невероятна вселена са тези социални мрежи. Сякаш объркани и отвратени от реалността повечето от нас се крият тук, създавайки си собствени острови на надежда, човещина, творчески пориви. В тях намираме това, което търсим и искаме да открием. Без ангажименти. Без отговорности. Може би с годините хората стават все по-големи егоисти. Но това може да е начинът им за оцеляване...
Никога не трябва да забравяме, че всичко, което ни се случва е въпрос на личен избор. Напълно осъзнат. Няма съдба. Няма предопределеност. Има желание. Страст. Търсене на път. Избор на посока. Осъзната стъпка - напред, назад или встрани. И изкушенията, и ползите, и добрите думи, и лошите постъпки - те всички могат да се случат само, ако ние ги пожелаем.
И какво лошо има в това да разполагаш с безплатен психотерапевт и група за подкрепа във всеки един миг от денонощието, на всяко едно място от света? След като във всеки един момент можеш да излезеш от мрежата и да станеш част от реалността?
Няма коментари:
Публикуване на коментар