Думите, които могат да убиват

Дълбоко вътре в себе си всеки един от нас е добър. Но понякога просто се случва. Да нараняваме. Да казваме неща, които веднъж излезли на бял свят, ни звучат някак не на място, болезнени, погрешни. Но вече изречени. Виждаме как се променят очите на човека срещу нас. Как се появяват сълзи. И вече съжаляваме. И тогава най-лесно е да кажем, че съжаляваме. Да протегнем ръка и да прегърнем същия този човек, когото сме наранили. Болката му няма да изчезне мигновено, но ще стане по-малка. И той ще ни прости детинското желание да го нараним, за да задоволим някакво свое садистично желание - да докажем, че сме прави, по-прави, по-умни, по-добри, по-по-най... Дълбоко вътре в себе си всеки от нас е добър. Сигурна съм в това. Просто обстоятелствата и времето понякога вадят от душата ни онези малки противни дяволчета, които се забиват във всичко около нас по особено жесток начин. Но дори да се случи, трябва да знаем, че изречените думи убиват, но извинението и прошката могат да лекуват и съживяват. Когато правим стъпка назад, ние не показваме, че сме слаби, а че обичаме. Ако сте казали нещо, което не сте искали, и ви отвърнат със същото, не затръшвайте вратата, не бягайте, с надеждата той или тя да ви догони. Потърсете любовта дълбоко в сърцето си и прегърнете с нея човека до вас. Дори финалът да не бъде щастлив, когато се погледнете в огледалото, ще видите там един добър човек.

Фейсбук - безплатният психотерапевт

Наскоро четох, че вече има заболяване "пристрастяване към социалните мрежи". Специалистите казват, че е много вредно вместо да живеем реално, да се чувстваме като герои в сериал, киснейки от сутрин до вечер в мрежата. Казват, че социалните медии са развалили не едно или две семейства. Сигурно е така. Но защо не осъзнаем, че всичко е въпрос на избор. Личен и осъзнат. Да, фейсбук може да те погълне като тъмен океан, смилайки собственото ти аз, но може и да ти даде подкрепа в момента, в който ти е необходима. Подкрепа от хора, сравнително непознати, но имащи чувството, че са близки до твоите разбирания и мисли, които неведнъж си поствал по страниците. Фейсбук може да те зареди позитивно, когато настроението ти е паднало далеч под нивото на река Дунав, а около теб няма близък човек, на чието рамо да поплачеш. Странна и невероятна вселена са тези социални мрежи. Сякаш объркани и отвратени от реалността повечето от нас се крият тук, създавайки си собствени острови на надежда, човещина, творчески пориви. В тях намираме това, което търсим и искаме да открием. Без ангажименти. Без отговорности. Може би с годините хората стават все по-големи егоисти. Но това може да е начинът им за оцеляване... Никога не трябва да забравяме, че всичко, което ни се случва е въпрос на личен избор. Напълно осъзнат. Няма съдба. Няма предопределеност. Има желание. Страст. Търсене на път. Избор на посока. Осъзната стъпка - напред, назад или встрани. И изкушенията, и ползите, и добрите думи, и лошите постъпки - те всички могат да се случат само, ако ние ги пожелаем. И какво лошо има в това да разполагаш с безплатен психотерапевт и група за подкрепа във всеки един миг от денонощието, на всяко едно място от света? След като във всеки един момент можеш да излезеш от мрежата и да станеш част от реалността?