Ти и аз

Лесно е. Да погледнеш в очите ми. После да отвърнеш очи към сърцето си. И ако там намериш същото, да останеш... Лесно е. Да бъдеш откровен. Да не криеш мисли. Лесно е. Да бъдеш до мен. Или не ти е? Трудно е. Да обичам сега. Но полагам усилия. Въпросът е докога? Май не искам да зная...

Животът, най-ценният подарък...

Винаги, когато ни се случи нещо неприятно, си мислим, че няма да успеем да се справим... Повярвайте, не е така. Всеки от нас може да се справи с всяка ситуация, стига да осъзнае своята сила и желанието си за успех. Можем да си намерим нова работа след като са ни уволнили, можем да преживеем загубата на любимото си бижу, можем да понесем изневярата, можем да приемем смъртта. Можем да се справим с всичко, независимо колко е тъжно или страшно. Животът ни е създал такива - устойчиви на всякакви бури и външни въздействия. Ако вярваме в себе си, ако си даваме сметка за това, което сме, и за това, което искаме да бъдем, което искаме да ни се случи, ако гледаме уверено в бъдещето, настоящето няма да бъде препятствие. Животът безспорно е най-добрият учител. По-суров, но и мъдър от него няма. Дава ни милиони шансове и възможности. Простира пред нас стотици различни пътища и чака да изберем един от тях. А после неумолимо ни води напред, огрявайки ни със светлината на щастието или заливайки ни с помията на омразата, гнева и разочарованията. Но всеки път ни дава и мъничък жокер, сламка, за която да се хванем преди да сме потънали в блатото на отчаянието. Животът ни учи постоянно. Позволява ни да бъдем смели, лоши, гадни, чувствителни, мили, любящи, изневеряващи, сърдечни, състрадателни... А после ни изправя пред последствията и търпеливо чака да ги преживеем и да се изправим - готови да тръгнем към следващата спирка от пътуването си. По-мъдри и по-силни. И ако вярваме в себе си, в чувствата си, способностите си, в ценностите, които изповядваме, ще успеем да стигнем до края без да загубим най-важното, най-ценното от своето "Аз". Без да се чувстваме нещастни или омърсени. Животът е най-прекрасното нещо, което Бог ни е дал. Най-ценният подарък. Той е път, който всеки трябва да извърви, опитвайки се да остави нещо след себе си. Трохички, които ще накарат поколенията да търсят мъдростта на миналото и да се учат от него. Животът е дар, който трябва да пазим, ценим, обичаме. Нашият живот. Животът на близките ни. На приятелите. На хората.

Фейсбук - безплатният психотерапевт

Наскоро четох, че вече има заболяване "пристрастяване към социалните мрежи". Специалистите казват, че е много вредно вместо да живеем реално, да се чувстваме като герои в сериал, киснейки от сутрин до вечер в мрежата. Казват, че социалните медии са развалили не едно или две семейства. Сигурно е така. Но защо не осъзнаем, че всичко е въпрос на избор. Личен и осъзнат. Да, фейсбук може да те погълне като тъмен океан, смилайки собственото ти аз, но може и да ти даде подкрепа в момента, в който ти е необходима. Подкрепа от хора, сравнително непознати, но имащи чувството, че са близки до твоите разбирания и мисли, които неведнъж си поствал по страниците. Фейсбук може да те зареди позитивно, когато настроението ти е паднало далеч под нивото на река Дунав, а около теб няма близък човек, на чието рамо да поплачеш. Странна и невероятна вселена са тези социални мрежи. Сякаш объркани и отвратени от реалността повечето от нас се крият тук, създавайки си собствени острови на надежда, човещина, творчески пориви. В тях намираме това, което търсим и искаме да открием. Без ангажименти. Без отговорности. Може би с годините хората стават все по-големи егоисти. Но това може да е начинът им за оцеляване... Никога не трябва да забравяме, че всичко, което ни се случва е въпрос на личен избор. Напълно осъзнат. Няма съдба. Няма предопределеност. Има желание. Страст. Търсене на път. Избор на посока. Осъзната стъпка - напред, назад или встрани. И изкушенията, и ползите, и добрите думи, и лошите постъпки - те всички могат да се случат само, ако ние ги пожелаем. И какво лошо има в това да разполагаш с безплатен психотерапевт и група за подкрепа във всеки един миг от денонощието, на всяко едно място от света? След като във всеки един момент можеш да излезеш от мрежата и да станеш част от реалността?