Искам да ти кажа

Началото

Обзело ме е вдъхновение. За живот. Гледам напред. И виждам безкрайния хоризонт - невероятно красив. Не заради преливащите се нюанси на синьото, нито заради крилата на птиците, а заради безкрайността. Тя е тъй вълнуваща. Опияняваща. Примамваща. Да тръгна към нея. Да я опозная. Да я изследвам. Напоследък все по-често, когато се прибирам вечер у дома, благодаря на онзи горе. За всичко, което ми е позволил да взема. За всичко, до което ми е позволил да се докосна. За онова, което ми е спестил. И за другото - с което ме е сблъскал. Трусовете, които тези дни люлеят държавата ни, ме накараха (а предполагам и не само мен) да се замисля. За това коя съм. Щастлива ли съм? Искам ли нещо повече? Готова ли съм да го пожелая и да си го взема? Готова ли съм? А отговорите на тези леко скучни въпроси за същността на душата и битието някак естествено се прокраднаха в мислите ми. Готова съм. Да. По-готова никога няма да бъда. Да тръгна към хоризонта. И това не е някакво романтично или есеистично клише. (Едно време учителката ми по български умираше да ми пише петици, защото съм правела есета, а не преразкази с елементи на разсъждение. Тя обаче претърпя провал, защото се сблъска с убедеността на майка ми, че съм най-добрата:)). За първи път в живота си, гледайки двете си ръце, и слушайки ударите на сърцето си, знам че мога да постигна всичко, което пожелая. Да се пусна по течението на живота с вдигнати платна и да очаквам срещата с хоризонта. Но това всъщност е последната глава от осъзнаването ми. Първата започна отдавна. Струва ли да се връщам назад? Може би. Ако искам да ви покажа как успях да открия себе си. Да разбера смисъла на своето съществуване. Смисъла на щастието. Онази малка четирилистна детелинка, която търсим откакто сме се родили. Всеки от нас може да бъде щастлив. Да се справи сам с проблемите си, разбира се, с малка помощ от верни приятели и любими хора. Всеки от нас може да се справи с тъгата, да открие любовта, да задържи щастието... Просто оставете за малко разума да почива и се вслушайте в сърцето си. То никога не греши. И дори, когато ни причинява болка, пак е за добро - учим се да превързваме рани, да търпим болката, да свикваме с белезите и с времето да ставаме по-мъдри. Откривайки щастието. А то не се състои в това да стоим на едно място, страхувайки се да не направим грешна стъпка или да не вземем грешно решение. А да правим много стъпки напред и да се учим да живеем с болката от грешните, за да се насладим на сладкото щастие от правилните... Пожелавам ви да не спирате да търсите своя верен път и да бъдете много щастливи!