Бъдете "тук" и "сега", "после" няма значение. Или 5 малки крачки към щастието

Години. Една след друга си отиват и всяка оставя върху нас своя отпечатък. Спомени, които след като избледнеят, ни се струват в повечето случаи приятни. Времето не е готово на компромиси. Взема онова, което му се полага, и нищо не може да го умилостиви. Значение има само това, което се случва сега... Обичайте тук и сега. Не оставяйте за после милите жестове, нежните думи, приятните изненади. Сега можете да имате всичко. После това може да се даде на друг. Не обмисляйте всяка стъпка. Следвайте сърцето си. Първият порив. Той е най-истинският. А когато поривите ви срещат безразличие, не се опитвайте да обичате на всяка цена. Любовта е дар, не мислостиня. Ако не я получавате като дар, няма смисъл да просите... Дори и да я получите, вкусът й няма да бъде сладък. Живейте тук и сега. Плановете са хубаво нещо, но ако пропуснете настоящия момент, те могат никога да не се превърнат в реалност. Сега направете онова, което толкова много искате да направите, но мислите, че не му е времето, прекалено скъпо е, не се чувствате уверени. Ако обичате да пътувате, пътувайте. Ако обичате да рисувате, купете си платно и хванете четката. Ако мечтаете да готвите като професионалист, запишете се на курс. Сега. После вече няма да има значение. Ако бракът ви не върви от години, разведете се. Работата е важна, но не е всичко. С годините човек разбира, че кариерата не е нещото, което кара душата да се чувства щастлива. Кариерата носи удовлетворение, дава ни средства, с които да живеем, определен социален статус. Но не ни дава онова чувство, което ни носи над земята като в безтегловност, не ни прави по-усмихнати, по-добри, по-щастливи. Никога не поставяйте работата си пред любовта и приятелството. Защото те са най-важни. Любовта към себе си, живота, семейството, човека до теб, към приятелите. Винаги намирайте време за тях, иначе и най-великата кариера няма да може да ви накара истински да се усмихнете. Споделяйте. Времето, любовта, мечтите, спечеленото. Няма по-сладка хапка от онази, която сме споделили с любим човек. Няма по-приятни мигове от споделените. И не спирайте да мечтаете. Мечтите не са празна работа. Бъдете "тук" и "сега", "после" няма значение.

Сутрешно настроение

Здравей, мое утро. Посрещам те с усмивка и с надежда за нещо хубаво, което ме чака зад ъгъла. Прегръщам те с мисълта за топлите лъчи на слънцето, които скоро ще целунат прозореца ми и ще влязат при мен, за да допием заедно кафето. Няма нужда да ти казвам какво крие душата ми, защото ти знаеш всичко. Сигурна съм, че нощта вече ти е докладвала своята хроника. Пък и какво значение имат думите, когато всеки жест, всяка стъпка говорят? Отварям прозореца и усещам как вятърът прокарва студени пръсти по кожата ми. Приятно е. И аз лекичко настръхвам. После вземам четка и правя първите щрихи. Бялото платно на деня се покрива с линии, потъва в цветове, приема форми. Отпивам от чашата с кафе и чакам да кажеш нещо, но ти мълчиш. Хубаво е, нали? Да бъдем заедно. Без уговорки и без условия. Само ти и аз. Последният щрих слага точка. Но това не е краят. Това е началото. На срещата ни с деня. Той не е като другите. Даже е много различен. Изпъстрен със стачки, протести и битки, с погледи, неприлични мисли, неназовани желания. И стъпки. По пътя към топлите думи и нежния допир. Следобедът е по-скучен от теб, скъпо утро. Но пък носи едно усещане за елегантната вечер. С нея можем да бъдем някак по-романтични. Даже палави. Да се скитаме по пъстрите улици с чаша в ръка и да се наслаждаваме на случайните срещи и отражения. Да се смеем заедно с ехото. Да обичаме. И да се отдадем на нощта. С наслада. Отпили от топлите устни на желанието и докоснали най-съкровените му фантазии... За да се срещнем отново на другия ден. Хубаво е...

Да откриеш щастието

Всеки човек иска да бъде щастлив. Прекарваме години в търсенето на щастието, а то всъщност винаги е било в нас. Щастието не са парите в банковата ви сметка. Ако искате да постигнете нещо, ще го постигнете независимо от баланса й. Парите ни карат да се чувстваме сигурни, но не и щастливи. Щастието е като опиум, който кара душата да полети към места, където никога не е била. Щастието ни прави и смели, и добри, и обичащи. Но то не може да бъде възпитано, купено, преподавано, научено. Щастието е вътре във всеки от нас. Щастието е усещането, че те има. Че си тук. Щастието е да се приемеш такъв, какъвто си, но и да дадеш всичко от себе си, за да станеш такъв, какъвто искаш да бъдеш. Щастието е усещането, че обичаш и си обичан. Мисълта за човека, чието докосване те кара да потреперваш. Спомените за моментите, в които сте били заедно. Мечтите за моментите, които искате да ви се случат. Щастието е доверие. В собствените ти сили. В хората, които обичаш. В приятелите, на които можеш да разчиташ. Щастието е способността да споделяш. Щастието е силата да бъдеш себе си, независимо от всичко, което ти се случва. Щастието е възможността да направиш нещо добро. Щастието е способността да даряваш без да очакваш обратна разписка. Щастието е сила, която те вдига на крака всеки път, когато нещо неприятно се изпречи на пътя ти. Щастието е победа на духа над страховете, съмненията, болката. Щастието е гориво. За сътворяване на чудеса. Щастието е онова, което можеш да прочетеш в очите ми, когато се вгледаш в тях. Онова, което те докосва, когато ръката ми те гали. Онова, което прегръщаш.