Горска приказка

Гората. Пристъпваш под клоните на високите над 10 метра дървета и сянката им те поглъща. Тук си на чужда територия. Около теб жужат пчели, пъхат се целите в отворените сини камбанки, изпиват сладостта им и после отлитат с пълни коремчета към други уханни обитатели. Чува се страховитото бръмчене на стършелите и комарите. Ще трябва много да внимаваш с тях, както и с осите. По краката ти пъплят мравки, забързани към нещо важно, неуморни, изпълняващи сякащ план за следващите 50 години... Мравуняците им се извисяват на половин метър над земята и приличат на наблюдателни кули, от които най-вероятно внимателни и отговорни часови следят всяка твоя стъпка. Гората. Тук си просто гост. Натрапник. Трябва да внимаваш с милионите паяжини, които свързват дърветата като висящи мостове. Няма как да не разрушиш някой от тях, но все пак можеш да внимаваш. Иначе паяците със сигурност ще се ядосат. Лъчите на слънцето бавно проникват в този интересен свят, огряват го и добавят допълнителен цвят и блясък към и без това прелестната му премяна. Ухае на диви карамфили. А на полянките край дърветата мирише на мащерка, макар и вече прецъфтяла. И на жълт кантарион. Затвори очи и се заслушай. Тишината отстъпва място на шумовете, по-близки и по-далечни, които разказват истории. За тролове, горски духове и самодиви. Отпусни се. А после остави душата си да лети с пеперудите и калинките. Вдишай дълбоко от въздуха и се облегни на някой от церовете или благуните (вид дъб). Почувствай, че си жив. Без wi-fi, клаксони на автомобили, ругатни и изгорелите газове от автомобилите, без телевизионни новини, ужасяващи риалитита и рекламни блокове. Гората може да ти даде много повече.

Не губете любовта, защото сте загубили себе си

Периодът на влюбването е най-хубавият във всяка една връзка. Тогава животът ти се струва розов, поникват ти крила, носиш се над ежедневните грижи като над небе от пухкави облаци... Може би затова е хубаво човек винаги да бъде влюбен. Ако успеете да го постигнете с един и същ партньор ще бъде най-сладко. Но в днешния забързан свят, когато всичко е интернет и wi-fi, това си е доста трудно. Макар и не невъзможно. Когато жената избира партньор, в повечето случаи го прави завинаги. Т.е. дори да е с него само заради секса, тя знае защо е така. Пресметнала е всичко, което цени в него, всичко, което я дразни, преценила е дали той може да бъде съпруг и баща на децата й - един от ключовите фактори. Дали е достатъчно сериозен, грижовен, щедър. Скъпи мъже, жените обичат да бъдете щедри. Дори да не изхарчат всичко, което имате, и да са почти толкова пестеливи колкото вас, иска им се да знаят, че бихте дали повечко за прищевките им, да ги поглезите... Когато една жена избира мъж, независимо колко време ще бъде с него, тя го избира завинаги:)Тя свързва с него емоциите си, очакванията, градежите за бъдещето. С годините жените сякаш имат склонност да виждат партньора си като в криво огледало - дори да има бирено коремче и да е леко оплешивял и отпуснат, ние няма да спрем да го обичаме. Въпреки че си падаме по стегнати дупета и широки рамене. При мъжете обаче тези критерии са прекалено ясни и видими. Ако твоето стегнато дупе се превърне в поничка с дупка, ако гладките ти елегантни крака, се покрият с косми, ако ноктите ти са изрязани до дъно, вместо на тях да грее пъстър маникюр, ако у дома носиш развлечени стари дрехи, вместо секси къси роклички, ти скоро ще имаш проблем с партньора. Не, той не е повърхностен, сигурно и все още те обича. Но вече не те вижда такава, каквато те е видял на първата ви среща. И тъй като не може да те поправи така, както поправя контакта или пералнята, просто ще те замени. Дали на твое място ще се появи порно актриса, виртуален модел или реална виртуална кокетка, е въпрос на случайност. Ако не искаш това да се случи, се вземи в ръце. Веднага. Не отлагай нито за миг завръщането на онова чаровно момиче, което е говорило с часове по телефона за секс пози и красиви мъже, за книги, пътешествия, нови колекции... Намери своето женско аз. Помогни му да се възроди. Така любовта ти няма да се пресели в царството на онези загубени чувства, станали част от статистиката. Обичай. И го показвай. Изненадвай. Съблазнявай. Просто си спомни, че си жива, а не част от мебелировката на семейното ви жилище. Ще видиш, че отново ще започнат да се обръщат след теб на улицата, ще ти правят комплименти, дори ще ти подсвиркват, което не е много прилично, но е толкова приятно! И животът у дома ще се промени. Партньорът ти отново ще те забелязва. Казваме, че заради любовта сме готови да направим всичко, а ни се струва трудно да спрем да похапваме торта и кифлички, да влизаме във фитнеса за час, да изглеждаме добре. И не казвай на мъжа, че е спрял да те обича, преди да упрекнеш себе си за това, че си спряла да се обичаш, уважаваш и цениш! Няма да е честно. А периодът на влюбване след една 5, 7, 10-годишна възраст е нещо наистина невероятно. Защото познаваш човека до себе си и в същото време откриваш, че той е толкова различен от онова, което си спомняш и мислиш за него. Преоткриването, флиртът, сексът са невероятни. Защото любовта трае толкова, колкото поискаме самите ние. Не я губете само защото работейки неуморно, изплащайки кредити, мислейки за бъдещето, сте загубили себе си и сте забравили за настоящето.

Благодаря ти, дядо!

Той е силен. Мъж. Преди години мислех, че няма друг с толкова тежка ръка. Беше висок, работеше от сутрин до вечер - бригадир на тракторна бригада. Справяше се с живота някак спокойно, но и без да му дава право на коментар. Построил бе дом за семейството си. Дом, в който аз отивах с желание всяко лято. Дом, в който всеки дошъл можеше да усети любовта и грижата. Дом, в който ухаеше на топли курабийки, пържени картофки, сок от рози... Дом, в който срещнах първите трепети на любовта, опитах първата си цигара, споделях първите си тинейджърски трепети. Домът на моето на детство. На баба и дядо. Сега, когато баба я няма (почина преди повече от 15 години), домът е някак пуст и тих. Ароматът на вкусни манджички се е сменил с аромат на нафталин (с него гоним молците от китеници и одеала, натрупани от баба за мен, като чеиз), а високият силен мъж ме посреща, привел рамене, отслабнал, тъжен и сам. Целува ме за добре дошла, а ръката му трепери. Но погледът е това, което наистина ме сломява. Силата му за живот е отстъпила място на безсилието, наложено му от годините, болежките, разочарованията. Разочарованията на остаряването, което му се налага да изживее. Сам, на километри от любимите си хора, пазещ дома - албум от спомени, от набезите на нагли крадци. Единствената му радост е да чуе как входната врата се отваря. През деня сяда рано на пейката отвън и гледа минаващия край него град. Град, от който почти нищо вече не е останало. Защото, разбира се, няма работа. Град, в който младите хора се броят на пръсти, а старите остават все по-малко. Град, който живее само в събота - денят на пазара. Тогава и млади, и стари обличат новите си дрехи, за да ги разходят по чаршията, сядат по кафенетата, кацнали по дължината на централната улица, и обменят мисли, новини, спомени. Събират сили да доживеят до другата събота. Тук-там се чува английска реч от чужденците, решили да потърсят спокойствие и добри старини в една чужда, но евтина за тях държава. Те са истинска благословия за собствениците на магазини, защото съботното им пазаруване е достатъчно да покрият седмичните си липси. И дядо понякога излиза в събота. Когато някой от нас е там. За да изпие чаша бира. Това е наградата му за годините на усилен труд, бригадирстване, безсънните нощи по пътищата на страната. Но той не се оплаква. Въпреки сълзите, които се прокрадват в очите му, когато ни изпраща, не спира да бъде духовит и да се грижи за нас. Винаги, когато отида, има някоя изненада за мен. Казва, че ако той не събере лев-два за мен, кой друг ще го направи... Няма значение, че се лишава от храна, от лекарства. И съветва: "Ти сега като работиш, събирай си пари, не ги харчи за глупости. После като ти потрябват, ще имаш... Иначе откъде ще ги вземеш!" И изпраща поздрави на мъжа до мен. Моят дядо. Въпреки прегърбените рамене, той все още е основата на моето малко семейство. Благодаря ти, дядо. За хубавото детство, за радостите, за споделените мигове, за любовта, за това, че те има. Надявам се един ден, когато моите коси побелеят, а раменете ми бавно се попрегърбят под тежестта на годините, и аз да бъда нечия здрава основа.